вторник, 30 септември 2014 г.

Картичка-кутийка "Гербер"




Сватбена картичка



Съчетание между изрязване и квилинг.





Развитието на пейпъркъта


След добрият резултат от първият опит реших да се пробвам да направя и пейпъркът по снимка. С малко помощ на компютърната техника мисля, че се получи добре, като се има в предвид, че размерът беше 10/15см и основата  е картон.

Времето детайлите започнаха да стават все по-сложни.






Пейпъркът и още нещо

С желание да си развивам възможностите реших да се пробвам и в пейпъркът-а.
Това определено е хоби за хора с голямо спокойствие или такива, които имат нужда от трениране на търпеливостта.
Има изображения, които се изработват с часове, а човек не може да си позволи да избързва - първо, защото може да повреди труда си и второ, защото се работи с изкючително остри ножове, които при невнимание могат да се забият в някое пръстче или краче.
Обикновено гледам да го правя, тогава, когато няма около мен други хора.
Смятам, че така е най-безопасно и за двете страни.

Що е то пейпъркът?

Ето едно мисля пълно определение:  Пейпъркът е художествена техника, при която в различни по цвят картонени листове се изрязват отвори, като получените разноцветни словеве положени един върху образуват изображение. Възможно е слоевете да са само два, като в този случай най-често се залага на по-сложния контур на изрезката, т.е. на по-подробния детайл и майсторството се състои във финото изрязване на много дребни елементи. При многослойния пейпъркът фокусът е по-скоро върху работата с цветовете. Съществуват и техники, които са на границата с хартиения колаж, при които върху изрязаните слоеве или между тях се залепват изрезки на други фигури. Наименованието е английско и означава просто "изрязана хартия" или "хартиен срез" (paper - хартия, cut - срез).

Първото изображение, с което се хванах беше нещо близко до сърцето ми.
Да, пристрастна съм! Но това спомогна да вложа цялото си старание и да превъзмогна неопитността си.
В случая основата е картон, около 150гр, но го отчитам като грешка, защото много по-лесно се работи с обикновена хартия 80-130гр.




С дъх на лято



Елеганс

Картичка в нетипични за сватба пурпурно-златисти цветове.
Имам особен сантимент към нея и особено много си я обичам.



Баба Марта 2014




Моите първи опити в квилинга...





Графика


След дълги години далеч от скицника и моливите някакъв вътрешен трепет се въздигна в мен.
Това беше резултатът!


На Великден с усмивка



Какво е пролетта без цветя и весело настроение?
Това са моите великденски кошнички, в които поставях яйцата, които подарявах.Материалите са съвсем обикновени изкуствени цветя, малко силикон и кошнички.

 






Детска торта "Гъбка"





Предполагам всеки родител се е чувствал леко объркан при избора на почерпка за рождения ден на детето в детската градина.
Поради високите хигиенни изисквания често е забранено да се внасят торти, били те дори и със сертификат.
Затова аз намерих малко по-нестандартно решение за поднасянето на пакетираната почерпка.
За 36 деца - 36 картонени парчета торта, събрани на 3 етажа за по-лесно носене.
А отвън символична украса, която да придържа етажите и да може да бъде разкъсана бързо от децата.


Подаръчни кутийки "Нарцис"




Тук основните действащи лица са отново креп хартията, ножицата, лепилото,малко остатъчни материали от букети и моя милост.
Създадени през 2008-2009 за да бъдат поднесени на госпожите от ДЯ "Щурче" гр.Варна

Сватбени кутийки 2





И последвалите сватбени кутийки и късметчета за сватбата на една моя приятелка.


За началото......



Всяко нещо си има свое начало, а има неща, с които човек просто се ражда. Възможно е да се нарече наследствена дарба, а може и просто първична страст. 
Страст към това да създаваш, да твориш и да материализираш фантазията си.
Така го усещам и аз -  влечение, трепет, а дори и зависимост.
Обичам новостите и експериментите.
И ако за мен началото е било с игла в ръка, то неусетно след това премина през куките и  преждата, през графичния дизайн, и хартията.



Тези кутийки, вероятно, са едно от първите документирани неща.
Във времето, когато сватбените подаръчета все още не бяха на мода, аз избрах за моя сватбен ден да даря на гостите по една кутийка с бонбонки.
Съвсем плахо, с подръчни материали (картон, макетен нож и малко панделки) и лимитирано време успях да изненадам, надявам се приятно, всички гости.



Ако трябваше сега да ги правя, вероятно няма да изглеждат точно по този начин, но те винаги ще си останат за мен много мил спомен.
Това е началото, а за напред - времето ще покаже в каква посока ще тръгне корабът!